shutterstock_197705528

Това което мога да кажа за живота в настоящето , е че голям процент от хората НЕ живеят в настоящето. Как да разберете дали живеете в настоящето или НЕ ?

Ще ви дам един пример: На всички ни се е случвало да очакваме ден, който значи много за нас – интервю за работа или среща с човек с който се надяваме да имаме връзка. Мога да дам примери и с други неща но за сега ще се спра на тези два . Да предположим, че след 15 дни ви предстои интервю за работа или имате среща с момиче/момче, с което сте се запознали преди дни. Какво се случва ? Замислете се! Повечето хора започват да мислят за деня на срещата или интервюто още от днес нали?  Но помислете, колко пъти когато сте мислили нещо такова то се е случвало, точно така както сте го искали. Според мен никога нищо от това, което сте си представили не е станало точно така, както сте искали. Прав ли съм? Помислете за минута и продължете да четете готови?

Според вас мислите ли, че живеете в настоящето мислейки за бъдещето? На един от семинарите си Екхарт Толе каза нещо, което ме накара да се замисля, а именно: „ НЯМА МИНАЛО ИЛИ БЪДЕЩЕ. АКО ИМАШЕ ТО НЯКОЙ ВЕЛИК ИЗСЛЕДОВАТЕЛ ЩЕШЕ ДА ГО БЕ ОТКРИЛ И ДНЕС ЩЕШЕ ДА ИМА ПАМЕТНИК НА ТОЗИ ВЕЛИК ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”! Следите ли мисълта ми?  Тоест вие губите 14 дни  мислейки за срещата или интервюто. Случва се, така че вие тотално сте изгубили настоящето. Пропускате усмивките на детето си или на любимия  човек , пропускате хубавите разговори с приятели и близки. Пропускате собственото си удоволствие независимо дали гледате хубав филм или четете завладяващ роман, всичко това вие го пропускате – Защото живеете в бъдещето.

Същото се отнася и за хора, които живеят в миналото. Те отново пропускат даровете на настоящето мислейки за миналото. Мислейки за това как любим за вас човек ви е обидил , мислейки за това как са ви уволнили от работа , или мислейки за това как не ви се е получила любовната връзка. И какво се получава? –  мислите постоянно за това, обвинявате се, питате се „Какво се случи?”, „Защо се случи така?”, „Какво направих аз за да се случи?”,  или „Как мога да върна времето, че да поправя нещата?”  Съжалявам, не можете да го върнете и не трябва да го мислите. Знам, знам, знам казвате си „оффф”, какво пък знаеш ти,  живота ти е прекрасен, семейството, родители, приятели,  какво разбираш ти след като, не са ти се случвали такива неща? А аз ви казвам НЕ не е така. В живота ми съм имал толкова поражения и загуби, че мога да се похваля като шампион по привличане на такива ситуации.

Знаете ли ще ви разкажа случка от преди  4 месеца за да ви покажа, че аз самият се уча да живея в настоящето.

Бяхме в клуб с най-добрия ми приятел и разбира се пийнахме повечко, най-вече той.  След броени часове моят най-добър приятел ми каза думи, с които много ме нарани и обиди. Знаете ли, без да кажа и дума се обърнах и си тръгнах . В продължение на две седмици аз не му говорех. Какво спечелих аз от това? Самосъжаление или по-скоро очакване някои да тръгне след мен и да ме спре, да ми се извини. Всъщност единственото, което спечелих бе две седмици на самота и на мислене по цял ден за думите, с които ме нарани. Спечелих съжалението на съпругата ми и думите от нея „Спокойно, той ще ти звънне и ще ти се извини „.  Спечелих думи от близките ми „Какво ти е? Не си на себе си от 10 дена, защо си такъв?” . Казах си „Оооооо още съжаление, суууупер аз сам жертва, прекрасно”.

Но в крайна сметка никой не се обади и никой не ми се извини . Какво загубих? Загубих две седмици да бъда в прекрасно настроение, загубих усмивките на сина ми, разговорите ми с съпругата ми, разговорите с близките ми,  дори разговорите ми с клиентите на работа. Две седмици не работех пълноценно, което знаете води до загуба на пари. И в крайна сметка, се оказа, че моят най-добър приятел просто не си спомня как и с какво ме е обидил, понеже е бил в доста нетрезво състояние.  Естествено простих му , без разбира се той да знае дори за какво. И всичко е ок.

Сега мисля  разбрахте, че просто трябва да се стараем да имаме повече настоящи моменти. Опитайте да усещате настоящето в ежедневието си поне по 10 минути на ден. Няма да ви навреди. Наблюдавайте любимия за вас човек за 10 минути, слушайте го как говори, докосвайте го. Запомнете усещането, когато го докосвате за да вземете повече от настоящето. Спрете да мислите за миналото за 10 минути, то може да почака. Ако сте му голям фен на това така наречено”МИНАЛО”, оставете го да почака. Имате цял живот да го мислите. Спрете да мислите и за бъдещето поне за 10 минути, тъй като нищо от това което мислите за напред, така или иначе няма да се случи така, както го искате. Така че съберете се с приятели наблюдавайте ги как се усмихват, как спорят, как си говорят. Усетете емоцията, усетете присъствието. Опитайте да спрете да мислите за всичко друго, което ви предстои и съм сигурен, че ще усетите настоящето поне за секунди. А ако ви хареса то е ваше и ви е дадено завинаги .

ОБИЧАМ ВИ

 

 

Автор
Л. Илиев