Преди да продължим по прекия маршрут обаче, стареца Джоунс без никаква причина ми се усмихна и посегна към мен с жест, който подсказваше, че иска да сложи ръка на рамото ми, но вместо това… силно ме блъсна право в студения, неотопляван през нощта басейн. Вече бях под водата преди въобще да осъзная какво се беше случило.
Години по-късно продължавах да нося в съзнанието си чудноватия образ на стареца точно в онзи момент. Изпод водата го виждах наведен над басейна, с развята от студения вятър бяла коса. Изскочих отгоре и поех рязко въздух, а Джоунс продължаваше да се усмихва. Не се смееше (в онзи момент бих го убил за това), а се усмихваше така, сякаш изпитваше силно любопитство, радостно очакване или пък беше очарован от това, което вижда. Доплувах до стената на басейна и се хванах за ръба пред краката му. От пламъка на злобата или каквото там се беше загнездило в мен тази вечер, не беше останала и следа. Изтрих си очите с ръка, погледнах стареца и попитах: – Това пък защо го направи? – а той протегна ръка, за да ми помогне да изляза. попитах го пак: – Човече, не разбирам. Защо постъпи така? Старецът се загледа, въздъхна доволно и скръсти удобно ръце на гърдите си. – Тъй – рече, стрелна ме с очи и пак загледа, – Синко, днес се намираш в разгара на най- тежката война, която ще ти се наложи да водиш през целия си живот. Объркващо е, но в момента ти се бориш за онова, в което един ден ще се превърнеш. В главата ти бушуват сили, които няма как да разбереш чак до деня, в който, след много години, ще можеш да се обърнеш назад и да погледнеш от разстояние цялостната картина. Виждаш ли, много хора ще ти казват, че дребните неща нямат значение – старецът пак ме погледна за кратко, отклони очи и продължи. – Добре ще направиш, ако изобщо не обръщаш внимание на тези думи казани от други хора, синко. Аз ще ти кажа че дребните неща имат значение. Понякога те имат най-голямо значение. Всички се съсредоточават върху големите неща, но изглежда никой не схваща, че те всъщност са съставени от множество по- дребни.
Когато пренебрегваш дребните неща, те често се превръщат в големи, с които е значително по-трудно да се справиш. – Това може да разруши живота ти – той ме загледа сериозно и аз също го погледнах право в очите. – Изборите, които правиш, думите, които изричаш, всяко действие, което предприемаш, е необратимо. Животът се пише с неизличимо мастило, момче. Събуди се. Всяка минута, която прекарваш тук, на земята, ти оставяш мънички щрихи по голямото платно. А чрез тях създаваш голямата картина, в която животът ти неизбежно ще се превърне – тази картина може да е шедьовър, но може и да е безобразна цапаница. Джоунс се попремести в тясното пространство, за да се настани удобно и да може да ме гледа в очите, а после продължи: – Та, да се върнем на въпроса ти… – старецът леко наклони глава. – Изведнъж ми хрумна, че аз няма винаги да съм до теб, за да ти помагам и да ти подсказвам как да мислиш. Затова реших, че тук и сега трябва да осъзнаеш един много важен факт за съществуването си. Всеки божи ден, от днес до края на живота ти, все някой ще те бута в басейна,на работното място,у дома,или на улицата. И най-добре ще направиш, ако още днес решиш как ще реагираш на това.
Джоунс примижа и се приведе към мен: – Дали ще изплуваш от водата, хлипайки като момиченце? Може би ще плачеш и ще се жалваш? Дали ще излезеш на повърхността вбесен и яростен, заплашвайки всички наред? Дали ще се сбиеш, или ще нараниш някого? Или ще изплуваш от водата с усмивка? А после ще започнеш да мислиш какво можеш да научиш… На кого можеш да помогнеш? Дали ще се държиш като щастлив, макар да се чувстваш несигурен? Той ме погледа още миг-два, после наведе глава и заговори със сериозен тон: – Време е да решиш, синко – рече. – Всеки факт и резултат – и добър, и лош – до който ще достигаш в живота си, зависи от това какво ще избереш. Във всеки един от бъдещите дни, по един или друг начин, искаш или не, ще бъдеш бутан в басейна и на други места. Време е да решиш как ще действаш тогава.
От книгата: „Проницателят се Завръща“ – Анди Андрюс
Л.Илиев: обръщай внимание на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да разбереш, че са били големи.