Да допуснем, че имате амбициозното желание да станете звезда или милионер. Готови ли сте да си го позволите? Обикновено хората смятат, че славата, парите или властта са участ на избрани. А кой ги избира? На първо място — те самите, а после вече всички останали. Ако мечтаете за нещо, но не сте готови да си го позволите, няма и да го получите.
Бездомен гледа от улицата през прозореца коледна трапеза. Готов ли е да си позволи да седне на тази маса и да хапне? Ако го поканят, разбира се, ще го направи. Да влезе в къщата и да седне на масата е решимост да се действа, т.е. вътрешното намерение. Но кой ли ще го покани? И той чудесно го разбира. Коледната маса е в слоя на чуждия свят. Готов ли е да има тази маса в своя дом, в слоя на своя свят? Не, бездомният знае, че няма нито къща, нито пари, нито начин да ги спечели. Външното намерение няма да му даде нищо, защото, намирайки се в рамките на привичния здрав смисъл, той не е готов да има.
Да предположим, че искате да стане богат човек. Готов ли сте да приемете подобен подарък от съдбата? Разбира се, ако някой дава „излишен“ милион, всеки от нас ще го вземе без проблеми и затруднения. И богатството няма да ни развали живота, както понякога се опитват да го представят в поучителните филми. Но не става дума за това. Готови ли сте да вземете този милион? Навярно помислихте, че се иска той да бъде спечелен с труд, да се завоюва? Пак не е това. Готови ли сте просто да го изберете? Да си позволите да го имате!
Необходимо е да свикнете с мисълта, че ще постигнете целта си. Ако искате да станете обезпечен човек, но се страхувате да влизате в скъпи магазини, нищо няма да излезе. Изпитвате ли макар и най-малка неловкост в скъп магазин, значи не сте готов да си позволите да имате скъпи вещи. Продавачите в такива магазини умеят мигновено да определят кой е влязъл – потенциален купувач или любопитен с празен портфейл. Купувачът се държи като собственик, спокойно, уверено и с достойнство – осъзнава правото си да избира. Любопитният и силно желаещ, но беден се държи като неканен гост – сковано, напрегнато, плахо, усеща върху себе си преценяващите погледи на продавачите и едва ли не се извинява за появата си в такова престижно заведение.
Той създава едновременно цял комплекс от потенциали на важността: съкровено желание, завист, чувство за собствена непълноценност, раздразнение, недоволство. Защото не само че не е готов да си позволи всичко това материално, но дори не се смята за достоен да има скъпи вещи. Нали душата разбира буквално за какво й говори разумът, а той твърди само едно: „Всичко това не е за нас, ние сме бедни хора, трябва ни нещичко по скромно.“
Позволете си да бъдете достойни за целия този разкош. Вие действително сте достойни за всичко най-добро. Деструктивните махала, на които е изгодно да ви държат под контрол, са ви внушили „Всяка жаба да си знае гьола“. Смело влизайте в скъпи магазини и гледайте вещите като господар, а не като слуга в богат дом. Разбира се, безполезно е да се занимавате със самовнушение, че можете да си позволите да ги купите. Няма да успеете да се излъжете, а и не е нужно.
Как все пак да повярвате и да си позволите да имате?
Преди всичко нека разграничим областите на вътрешното и външното намерение във фразата „Да бъдеш готов да си позволиш“. Свикналият да мисли и да действа в рам¬ките на вътрешното намерение е склонен веднага да отсече: „Не мога да си го позволя материално – и точка. Няма за какво да говорим.“ Но и не бива да си внушавате, че можете да си позволите да купите скъпа вещ, опипвайки в джоба си празния портфейл. Изобщо не става дума за това.
Вътрешното намерение предполага решимост да се действа, т.е. да се намерят пари. Но тъй като няма откъде да се вземат, разумът дава прагматично решение. Ако действате в рамките на вътрешното намерение, действително нищо няма да постигнете. Външното намерение също няма да ви падне на главата като манна небесна. Откъде би се взело, ако не сте готови да си позволите да имате? Външното намерение предполага решимост да имате, с други думи, да се смятате за достоен и да знаете, че изборът е ваш. Не да вярвате, а именно да знаете.
Дълбоко в душата си постоянно се съмнявате, че желанието ви вее пак може да се изпълни. Дори да сте готови да действате в името на изпълнение на желанието, това е малко. Щом не вярвате, значи не си позволявате да се смятате за достоен или просто се съмнявате в реалността на изпълнението. Така че онези, които са станали звезди или милионери, не се различават от вас по способностите си, а само че са си позволили да имат онова, което са искали. Необходимо е да си позволите да имате. Това състояние е същото, както когато за пръв път сте седнали на велосипед. Съмненията, колебанията и пре¬пирните са изчезнали и е останала само безсловесната яснота – знанието. Усещането за яснота без думи, за знание без вяра, за увереност без колебания е точно състоянието на единство между душата и разума. В такова състо¬яние усещате единението си с безмълвната сила, която управлява Вселената. Тази сила ви подхваща и ви пренася в сектора, където се изпълнява онова, за което са се обединили душата и разумът.
Всеки е свободен да избира всичко, което му е угодно, но далеч не всеки вярва в подобна пълна свобода. Нали каквото и да ви говоря, не вярвате докрай, че свободата на избора е реална? Животът ни потвърждава обратното, защото всички хора се намират във властта на махалата. Но дори и да сте се освободили от тях, свободата на избора все пак е извън зоната на вашия комфорт. Твърде нереално е да имате право да избирате в света на махалата. В душата си не вярвате, че трудно постижимата мечта е само въпрос на личен избор.
Позитивните слайдове помагат невероятното да се включи в зоната на вашия комфорт. Когато престанете да изпитвате душевен дискомфорт от мисълта, че ви е достъпна всяка мечта, съмненията ще отпаднат и вярата ще се превърне в знание. Душата ще стигне до единодушие с разума и тогава ще се появи решимостта да имате.
Безполезно е душата да се убеждава в каквото и да било. Та нали тя не разсъждава, а знае. Може само да бъде приучена. Точно затова са необходими слайдовете. С тяхна помощ единството между душата и разума се постига постепенно. Тази крепост се превзема с продължителна обсада. Създайте в главата си слайд на своята мечта и постоянно го дръжте в съзнанието си. Връщайте се към нарисуваната картина отново и отново. Преработвайте детайлите, добавяйте нови подробности.
Не гледайте слайда като страничен наблюдател, а се потопете и живейте в него, макар и виртуално. Сепвайте се всеки път, когато се опитвате да си представите слайда във вид на филм на екрана. Това е слабо ефективно. Трябва мислено да проигравате сцените, да се усещате като непосредствен участник, а не като зрител в киносалон. С каквото и да се занимавате, възпроизвеждайте постоянно в мислите си своя слайд. Можете да мислите за друго, но картината на слайда следва да служи като фон. Трябва да ви стане навик. Слайдът дава резултати само при продължително и систематично възпроизвеждане.
Активно се интересувайте от всичко, което се отнася до предмета на вашата мечта. Пускайте в себе си цялата необходима информация, дайте й възможност да проникне в слоя на вашия свят. Добре е, ако имате възможност да проиграете слайда в реалността, макар и формално. Например в същите скъпи магазини можете да репетирате как ще избирате. Не мислете за парите и не гледайте цените.
Вашата цел не са парите, а онова, което може да се купи с тях. Достатъчно е просто да се въртите около всичко това, да чувствате вкуса му, да избирате, спокойно да гледате и да оценявате.
Пуснете в себе си всичките тези неща. Гледайте на тях не като на недосегаем лукс, а като на нещо, което скоро ще си купите. Престорете се на стопанин на тези вещи. Нека продавачите си мислят, че сте купувач. Поиграйте си на капризен клиент (само не високомерен).
Не е необходимо да се безпокоите как ще стане това. Ако проявите решимост да имате, външното намерение без вашето знание ще намери начин, за който дори не подозирате. После не се учудвайте и не се убеждавайте, че това е случайност, съвпадение или някаква мистика. Не помня кой беше казал: „Случаят е псевдоним на Бога, когато той не желае да се подписва с името си.“
Ако ви спохождат макар и мимолетни чувства на благоговение пред света на своята мечта, прогонвайте ги надалеч. Това е вашият свят и в него няма нищо недостъпно за вас. Външната или вътрешната важност ще бъде препятствие по пътя към единството между душата и разума. Светът на вашата мечта трябва да бъде радостен, но същевременно и обикновен. Ако имате, за вас това е обичайно, в реда на нещата. За да се настроите на съответните жизнени линии, трябва да се чувствате така, сякаш вече имате. Това не е самозалъгване, защото играете осъзнато.
Решимостта да имате много добре се илюстрира с новоизпечените руски милиардери, които сега са повече, отколкото в развитите западни страни. По време на перестройката, в края на 80-те години на XX век, недалновидни политици решават, че социалистическата икономика веднага ще се превърне в пазарна, щом всичко се приватизира. Онези, които по това време са около хранилката и улавят момента, забогатяват без всякакъв труд.
За целта не е било необходимо да се занимават с бизнес, както са го правили истинските милиардери, на които им се е налагало да печелят милионите си. Този, който е бил най-близо до хранилката, е трябвало само да стовари върху нея лапата си и да изръмжи: „Мое е!“, а после да го оформи като правен акт.
Какви са причините онова, което е било общо, да стане негово? Този период в Русия наистина е уникален.
Но нали близо до богатството е имало и много умни и талантливи хора, а независимо от това повечето от тях са останали с празни ръце. Успял е да грабне онози, който си е позволил да има.
Новобогаташите нямат чувство за вина, угризения на съвестта, съмнения, усещане за непълноценност. Те не се смятат за недостойни, не им идва наум да се чувстват виновни в скъпите магазини. У тях съществува решимостта да имат и затова безстрастното външно намерение им го дава.
Това е. А вие казвате – невероятно е!
Вадим Зеланд