Хората казват – „Майките са ни дали живот, нека се радваме и да го живеем.” Да така е. Те са ни дали живот но има хора, които го подаряват на други.
Има хора, които се влияят от други животи. Искат да живеят нечии друг живот или искат да са като другите.
Боготворят известни личности, които не познават и ги виждат само на снимки и на екран. Губят себе си докато поддържат и подхранват чуждите мечти.
Веселят се насила в определени дни от годината защото някой някога е казал, че на този ден
трябва да се веселиш. И реално не виждат, че всеки ден е уникален и не е по-лош от деня избран за веселие.
Душите ни искат да обичаме, да се радваме, да се смееме но не можем да си го позволим защо ли ?
Защот някой някога е казал, че не трябва. Някой някога е казал, че днес не може и има дни избрани за такива чувства и емоции.
И ето отново изгубихме себе си, отново послушахме други и отхвърлихме нас самите. Има моменти, в които
хората около мен ме питат – „Защо се смееш? Защо си усмихнат? Какво ти е луд ли си ?”. Стигнахме до там, че да се радваш е болестно състояние. Стигнахме до там, че да се радваш, да обичаш и да се забавляваш е лукс. Не виждаме, че просто трябва да го поискаме.
Жените казват имам пеперуди в корема , мъжете казват стяга ме корема. Защо ли ? Защото искате да обичате , защото искате да се радвате, защото искате да сте щастливи. И познайте кой ви спира? Отговорът е ВИЕ самите. Искате да обичате, а някой ви казва, че не може и не бива. Искате да се радвате и отново някой ви казва, че не е редно, че проблемите на другите са по-важни и трябва да се разрешат. Но реално те не са ваши проблеми. И ако успеете по някаква случайност да обичате, да се радвате, да се забавлявате, то тогава хората ви казват – „Ти си ЕГОИСТ и мислиш само за себе си“.
Объркан съм и ви питам грешно ли е ? Грешно ли е, че искаш да си добре и да направиш това, което душата ти иска ? Грешно ли е, че това е един от малкото пъти, в които си послушал себе си и си си угодил?
Грешно ли е, че си се усмихнал истински и си усетил, че да живееш по начина по, които искаш е прекрасно?
Но тогава хората те наричат ЕГОИСТ – а какво стана с думите „АКО ТИ НЕ СИ ДОБРЕ И ДРУГИТЕ НЯМА ДА СА ДОБРЕ“ ?
И тогава пак идва момента, в който слушаме този някой и трябва да спрем да живеем нашите животи и да гледаме чуждите. Порязвате си пръста и
Казвате, че ви боли. Удряте си ръката без да искате и казвате, че ви боли. Помните болката с дни, месеци, години и се обвинявате, че сте биле непохватни.
А не виждате как душата ви отчаяно плаче ден след ден, месец след месец, година след година и страда от болка за това, че не поглеждате към себеси, че отказвате да се обичате. Когато тя ви казва, че можете да се обичате. Страда от това, че отказвате да се забавлявате когато тя ви казва, че можете по всяко време да го направите. Страда от това, че отказвате да се усмихвате, когато тя ви казва, че е позволено да го правите и ще се чувствате прекрасно и позитивно.
Давате предимство на пешеходната пътека, а вешето го отнемат. Помагате на хора, а на вас никой не помага. Давате любов и топлина, а ви отвръщат с омраза и завист.
Питате се къде сгреших? Какво направих? Накрая си отговаряте с думи мисловни – „НЕ СЪМ ИСКАЛ ТОВА”. Не сте искали това точно така, както не сте искали и предимството, както не поискахте и помощ, и както не поискахте да ви обичат и да ви уважават.
Преди време важен за мен човек ме попита – „Ти поискал ли си някога нещо?”, разбира се аз отговорих „НЕ, обичам да давам но ми е неудобно да поискам”. Отговора му бе – „Там ти е проблема човече, там ти е проблема, не искаш нищо от никого. Поискаи от себе си „ – каза ми той, поискаи от живота , поискаи от вселената. Уверявам те, че всичко ще ти бъде дадено.
а сега въпроса ми към вас е почти същия.
Кога за последно поискахте да си угодите? Кога за последно поискахте да се усмихнете истински ?
Кога за последно поискахте да си отворите сърцето така, както душата ви е поискала то да бъде отворено ? Кога за последен път поискахте. Помислете и си отговорете.
Егоист или не вие решавате.
Сигурни ли сте, че животът, който ви бе даден е вашият живот? Твоят живот, моят живот?
Благодаря ти Марти
автор:Левен Илиев