Хората, които ни заобикалят са огледало на нас самите

– Огледалце, огледалце я кажи… ?

Всички ние сме чували този израз от приказката на Братя Грим, „Снежанка”.

Сега нека поговорим за огледалата. За тези огледала, които ни показват кои сме и как изглеждаме. Мисля, че всички ние използваме огледало и всички ние имаме по едно у дома. Но правило ли ви е някога впечатление, че когато се поглеждаме и не одобряваме образа в отражението, то ние се стремим да променим това, което не харесваме.

Гледаме се отново и отново, и така докато постигнем перфектния резултат. Но и през ум не ни минава да се разсъдим на огледалото, за дето ни е дало толкова неприятен образ. Не се питаме защо то ни показва такива каквито не искаме да сме, а просто механично продължаваме да подобряваме. Да сменяме дреха след дреха, да оправяме косата, визията и т.н., но никога не му се сърдим.

Сега искам да споделя моето мнение за хората и мен самия. Или за хората и ти този които четеш. Замислял ли си се някога, че хората са моето/твоето огледало. Замислял ли си се, че когато хората ни дадат обратна връзка или отражение каквото ни дава огледалото то ние се сърдим за това.

Смятам, че хората са огледала на нас самите или поне хората, които ги е грижа за нас. И тези хора дават отражението на това кои сме ние самите. Замислете се, когато един наш добър приятел ни каже истината в очите за това какви хора сме, какви постъпки сме направили, то той просто се превръща в огледалото в което ние се оглеждаме. И не мисля, че трябва да се обидим, а по-скоро трябва да променим нещо в нас самите за да получим доброто отражение.

В заключение ще кажа, че не трябва да се сърдим на хората, които са до нас и ни казват истината в очите. Тези хора са просто нашето огледало. Те ни показват кои сме ние и какви мисли носим, какви действия извършваме. И смятам, че по-логично вместо да се обиждаме е просто да променим това, което не ни харесва.

Автор
Л. Илиев