По пътя към целта системата ще се опита по всякакъв начин да ви отклонят от курса. Приемайте несполуките като нещо нормално. Не може всичко да върви абсолютно гладко. Когато се разстройвате по повод на несполуката, текущото стъпало пропада и вие се смъквате надолу по стълбата. Това ви ядосва и предизвиква недоволство от себе си, защото планът на вашия разум е нарушен. Ето че сте се хванали на въдицата на системата. Ако не сте доволни от себе си, никога няма да преминете на жизнена линия, където ви очакват щастие и сполука. Нали когато ви съпътстват сполуката и благополучието, вие сте доволни? А как ще попаднете на тези линии, щом параметрите на собственото ви излъчване са настроени към недоволство от себе си?
Не забравяйте, че разумът приема непредвидената промяна в течението на вариантите за несполука само защото не влиза в неговия сценарий. Защо да не приемете тази промяна като нещо нормално и да не гледате на несполуката като на успех? Поиграйте си на една игра: посрещайте всяка несполука не с досада, а с радостно удивление. Нали действа външното намерение и то ви придвижва към целта по неведом за вас път. А откъде разумът може да знае какъв точно път води към целта? Той я смята за трудно постижима точно защото не вижда сред отъпканите пътища пътеката, която да води към нея. Разбира се, нищо няма да постигнете, ако не се подчините на течението на вариантите и не стъпите на тази пътека, накъдето ви тласка външното намерение.
Не бива да гледате как другите вървят към успеха и да се мъчите да не изоставате от тях. Не се поддавайте на стадния инстинкт, вие имате свое предназначение. Повечето вървят по отъпкани пътеки, но истински успех постигат единици – тези, които не са се подчинили на правилото „Прави като мен“ и са тръгнали независимо по своята пътека.
И последното предупреждение – ако свързвате мечтата си със свои близки, на които бихте искали да помогнете, може да не се получи нищо. Душата е егоистична по природа. Тя и така получава от живота съвсем малко от това, което би искала. А камо ли да мисли и за чуждото щастие. Тя не се интересува от другите, колкото и близки и скъпи да са те. Тя се грижи само за своето благополучие. Животът й на този свят е рядка и уникална възможност. Независимо от общоприетото мнение всички прояви на алтруизъм не идват от душата, а от разума.
Душата ще направи всичко възможно, за да постигне целта си. Но ако целта не служи на нея, а на някого другиго, тя губи всякакъв интерес и предоставя на разума свободата да напряга сетни сили в борбата за решаване на единствената задача.
В известната приказка Буратино си поставя за цел да забогатее, за да помогне на баща си. Разсъжденията му са: ще засея златните монети в Полето на чудесата, ще израсне златно дърво и тогава ще купя на татко Карло театър. Естествено, тази цел не се осъществява, а докарва много грижи на дървеното момче. Защото то прави едновременно две груби грешки.
Първата е: целта не служи на самия него, а на другиго. Душата на Буратино мечтае за своето, а разумът мисли за благополучието на татко Карло. Алтруизмът е добро качество, но ако сте решили да се посветите в служба на друг, никога няма да бъдете щастливи. Чиста илюзия и само-залъгване е да виждате щастието си в служене на нещо или на някого, в помощ на слабите и беззащитните, да се отдадете изцяло на чуждо дело или идея.

==============================
Нещо което винаги съм казвал на хората, което разбира се ми бе предадено от много мой близък човек:

Не обръщайте внимание на световните събития,звезди,лидери,спортисти, и др. те всички са дирижирани,от системата за да ви накарат да им обърнете внимание, да ги боготворите, да ги оплаквате, да ги съжелявате или да им се радвате,с цел да изгубите себеси.Както горе ви бе предложена игра, ето ви още една. Предполагам че имате любим герой,артист,музикант,спортист или др. ? предлагам ви за 1 час от деня да не мислите за него, а вие да сте този известен герой идеята е вие да се почувствате важен и да не губите себе си опитайте няма да боли.
Усилията, над които трябва да съсредоточите вниманието си, са на персонално ниво вътре и само вътре в себе си.

част от книгата на Вадим Зеланд „Шепотът на утринните звезди“
============
автор: Левен Илиев